8 лет. любимая песня.

пятница, 04 марта 2005

23:26

Paulinne

/in aqua scribere/

Момчето, което говори с морето.

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

Ти, мое наследство от светлото детство -

Сърдечно и вечно море,

Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,

Години, години, море,

Умряха безвъзвратно.

Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,

Кажи ни, кажи ни, море,

Искам ги обратно.

И ето, че идвам при теб

Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.

И гребвам от тебе, море, шепа вода,

Глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки

И кърпена ризка, море-

Бедните ни дрешки.

Ни помен от подлост, ни жажда за слава,

А порив за подвиг,море,

В мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам

Да вляза във ритъм със теб-

Смело да пристъпя.

Покоя сегашен, уюта домашен

И делника прашен, море,

В тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка

Да тръгна към риска, море.

Има ли надежда?

Тук мойто начало, наивно и бяло

Като в огледало, море,

В тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

***

=)

URL